Разрешаване на конфликти и преговори

Очаквана продължителност: При група от петима приблизително 30 минути, повече при повече групи

Евентуален брой участници: Мин. 3, макс. 10. Ако групата е по-голяма, винаги може да се раздели.

Учебни цели:

• Точност;
• Надеждност;
• Разбиране за въздействието на своето поведение върху другите;
• Развиване на по-задълбочено разбиране на работата в екип;
• Развиване на усет какво предизвиква стрес и какво предотвратява стреса за себе си и за другите;
• Спазване на договорките.

Необходими материали: Реквизит за декора, аудио за ритъм/музика

Описание: Стъпка 1 – Въведение: Участниците ще бъдат разделени на групи от по 5 и ще имат за задача да подредят декор. За целта те ще получат писмени инструкции или снимка как трябва да изглежда накрая декорът.

Стъпка 2: Всички 5 участници изграждат мизансцена заедно за 5 минути.

Стъпка 3: Участниците са помолени отново да създадат сцената заедно. Всяка минута по звуков сигнал 1 човек напуска упражнението, докато накрая само 1 човек остане сам.

Аудиото може да се използва за възпроизвеждане на ритъм/музика, която да става все по-стресираща и по-бърза, за да се увеличи нивото на стрес на останалите участници.

Стъпка 4 – Рефлексия: Участниците разсъждават върху стъпка 1 и стъпка 2 и споделят как са се чувствали при всяка от тях. В идеалния случай трябва да стане ясно защо е несправедливо, когато ангажиментите не се спазват, членовете на групата са ненадеждни и по този начин засягат другите.

Очаквана продължителност: 45 -60 мин.

Евентуален брой участници: До 6, за формиране на 2 групи

Учебни цели:

• Развиване на разбиране как протичат конфликтите;
• Разбиране на уместността на думите, мислите, чувствата и гледните точки в един конфликт;
• Развиване на съзнание за процесите на преценка от всяка страна.

Необходими материали: Смартфон

Описание: Стъпка 1 – Въведение: Групата идентифицира реален или въображаем продължаващ конфликт между 2-3 души и го записва като диалог. Това не трябва да е много по-дълго от прибл. 1 минута. Като алтернатива, обучителят може да подготви диалог.

Стъпка 2: 2-3 актьори са помолени да изиграят диалога, останалите участници наблюдават.

Стъпка 3: Актьорите трябва да намерят кът за себе си, където да са необезпокоявани и да размишляват върху мислите си по време на диалога. Те трябва изрично да се отнасят за всеки ред или абзац, или поне трябва да стане много ясно към кой пасаж по време на сцената принадлежат тези мисли. Например: Човекът, с когото изиграх сцената, каза „…“. В този момент си помислих …, въпреки че може би казах нещо съвсем различно“. (Последното е основната идея на упражнението). След това те записват мислите си, напр. на своите смартфони. Записите не трябва да обхващат само точки като „гняв“, „разочарование“ и т.н., а трябва да са цели изречения. („Тя винаги пита Джейн на първо място. Това ме ядосва толкова много. Чувствам се пренебрегнат от това.“) След това актьорите ще помолят участник, който е гледал диалога, да пусне техните записи в стъпка 4 в точното време. Те не трябва да говорят за съдържание, а само за времето.

Стъпка 4: Всички участници се събират отново. Диалогът се възпроизвежда отново, но този път записите с мислите ще се възпроизвеждат между репликите на изиграния диалог.

Стъпка 5 е по желание и зависи от това дали младежкият работник очаква мислите да променят изхода от сцената или не: Сцената ще бъде възпроизведена отново, но този път младежкият работник прекъсва диалога след всяко пускане на запис. Партньорите в диалога биват питани дали биха отговорили същото в първата сценка, ако знаеха мислите на своя партньор в диалога.

Стъпка 6 – Рефлексия: Актьорите биват запитани как би могла да се развие сцената, ако партньорът в диалога знаеше мислите на другия. Останалите участници също са поканени да кажат какво мислят.

При повече от 6 участника, останалите се явяват като публика. След това участниците могат да разсъждават върху въпросите: Какво е чувството да бъдеш наблюдаван и може би съден в продължаващ конфликт? Какво е чувството да наблюдаваш конфликт като страничен наблюдател?

Очаквана продължителност: 20-30 мин (кратко), 60-100 мин (дълго)

Евентуален брой участници: 2-15

Учебни цели:

• Научаване как се преговаря и разрешава конфликт

Необходими материали: Подходящо устройство, на което да се възпроизвеждат видеоклиповете, така че всички участници да имат ясна видимост. Ако е продължително – мултимедия и пространство в стая, така че всички участници да могат да се учат от видео уроците.

Описание: Стъпка 0: Първоначална подготовка: Намерете 2 видеоклипа, показващи местни (фолклорни) танци от вашата страна – или световно популярни, които се изпълняват по напълно различен начин / стил. Намерете и някои уроци за тези танцови стилове.

Стъпка 1 – Въведение: Обяснете накратко, че един танц / изпълнение може да се направи по различни начини /в различни стилове (пример: в различните региони на България се танцуват различни стилове на традиционни танци, които отразяват начина на живот и характера на хората в региона).

Стъпка 2: Обучителите пускат 2 видеоклипа. Добре е видеата да са около 4-5 минути и да се пускат до края, за да имат време участниците да си съставят мнение. (вижте българските танци в линка по-долу: от фолклорна области Шоплук и фолклорна област Тракия). Участниците са инструктирани да следят внимателно музиката, танца, хореографията, костюмите и да обмислят кое изпълнение е по-добро и защо.

Обучителите учат участниците на този танц (за предпочитане и в двата стила). Българският пример: хорото Ръченица по два различни начина, по които се танцува – в Шоплука и в Тракия. (Или обучителите сами обучават участниците, или чрез пускане на видеоклиповете, свързани по-долу)

Стъпка 3: Попитайте младите хора кой танц е по-добър. Помогнете им да обяснят защо смятат, че едното или другото е по-добро.

Стъпка 4 – Обратна връзка: Обучителят трябва да помогне на младите хора да постигнат разбирателство. В процеса те трябва да изяснят, че има разлика между факт и мнение и че въпросът кой танц е „по-добър“ е въпрос на мнение и няма нито един правилен отговор. Това е пример как личните предпочитания понякога могат да се превърнат в конфликт, а няма абсолютно никаква нужда от това. Всички ние трябва да уважаваме мнението на другите хора. От друга страна, фактите са „нещо, за което е известно, че се е случило или съществува, особено нещо, за което съществуват доказателства или за което има информация“. Фактите не подлежат на ничие мнение.

Очаквана продължителност: 45 мин

Евентуален брой участници: Мин. 5 участници

Учебни цели:

• Подобряване на работата в екип и сътрудничеството.
• Подобряване на взаимното разбиране и активното слушане.

Необходими материали: Компютър, лаптоп или таблет; Интернет

Описание: Стъпка 1 – Въведение: Тази дейност се извършва онлайн (чрез Zoom, Skype…).

Състои се от създаване на хореография от като всеки участник.

Стъпка 2: Всеки участник ще получи номер, за да се определи реда, по който ще се създават отделните части от хореографията.

Изберете кой участник ще прави първата част от хореография.

Този първи участник трябва да направи серия от движения и последното движение от тази серия, трябва да бъде първото движение, извършено от следващия участник.

Стъпка 3: Следващият участник ще започне хореографията си, като имитира последната стъпка, изпълнена от предишния, и така нататък, докато последният завърши последната част.

Стъпка 4 – Обратна връзка: Накрая ще има кратка обратна връзка, в която всеки участник може да каже как се е чувствал по време на дейността (чувствал ли се е уверен, смутен, разочарован, нервен…).

Възможни въпроси:

• „Как се почувствахте да създавате хореография за другите?“
• „Как се почувствахте, като гледахте хореографията на другите?“
• „Какво според вас беше предизвикателството в тази дейност?“
• „Как мислите, че сътрудничеството може да стане по-лесно?”

Очаквана продължителност: 1,5 часа

Евентуален брой участници: 8-10 души

Учебни цели:

• Подобряване на взаимодействието в групата;
• Подобряване разбирането на стереотипите;
• Подобряване на разбирането за значението на думите, използвани в песните;
• Подобряване на осведомеността относно използването на конкретни думи.

Необходими материали: Компютър, лаптоп или таблет; високоговорители

Описание: Стъпка 1 – Въведение: песните често са претворяване на света на младите – певците са изразители на цел, която среща трудности при намирането на гласност. Но дали те са наясно със значението на думите, използвани в песните? Настоящата дейност се основава на анализа на песни, слушани от млади хора, и на думите, които съдържат, често повтаряни от тях с малко разбиране за тяхното дълбоко значение.

Стъпка 2: Участниците се разделят на две групи. От тях се иска да посочат 2 -3 епизода, в които използването на конкретна дума ги е наранило (15 минути), след това да изберат песен, в която се съдържа тази дума (10 минути) и да я пуснат на останалите (15 минути).

Стъпка 3: Организиране на дебат върху тези думи. (40 минути)

Стъпка 4 – Рефлексия: Трудно ли беше да работите с материал/песни, който не сте познавали преди (за преподаватели)? Беше ли трудно да се проведе дебат между участниците относно истинското значение на думите? Разбраха ли колко е важно да осъзнаят значението на тези думи?

Очаквана продължителност: 1,5 часа

Евентуален брой участници: Мин. 6 – макс. 12 души

Учебни цели:

• Уважение към чуждата гледна точка;
• Развитие на комуникационни умения;
• Развитие на умения за водене на преговори;
• Вземане на решение;
• Развитие на умения за компромис;
• Развитие на умения за слушане;
• Емпатия;
• Запознаване с възстановителното правосъдие.

Необходими материали: Карти с профили; Модел на въпроси за медиатора

Описание: Стъпка 1 – Въведение: Целта на това упражнение е да си представите конфликтна ситуация.

Например ученик е преписал от свой съученик и не иска да си признае. На хората ще се раздават карти с профилите, за да могат участниците да си представят героя и след това да следват процеса и методите на възстановителното правосъдие, за да могат да разрешат конфликта или да постигнат консенсус.

Стъпка 2: Участниците се разделят на групи от минимум трима човека, максимум четирима на една маса.

Всеки участник е помолен да избере роля измежду посредник, жертва, нарушител, неутрална страна. След като ролите се разпределят, се дава карта с профил в зависимост от младите хора (на единия, който е преписал, и на този, от когото е преписано).

След това ситуацията се представя на групата:

По време на училищен изпит нарушителят преписва от жертвата и получава добра оценка. И жертвата решава да докладва за нарушителя на преподавателя, който анулира теста и на двамата.

Стъпка 3: Медиаторът моли всички участници (жертва, нарушител и неутрална страна) да представят как са протекли събитията. Медиаторът може да има примерен списък с въпроси, които да зададе, за да може да разбере динамиката, историята и личностните черти на двете/трите страни.

Разказвачите имат възможност да казват истината, да лъжат или да прикриват информация. Медиаторът трябва да се опита да реконструира фактите и да помоли участниците да се споразумеят за възстановителен жест, за да разрешат конфликта.

Стъпка 4 – Рефлексия: 

• Как се чувстваха участниците по време на конфликтната ситуация?
• Как се реши конфликтът?
• Колко тежеше готовността на всеки да се опита да изслуша и да отиде на среща с другия?
• Спазени ли са профилните карти?
• Разпознахте ли стереотипи в представените профилни карти? Ако да, кои? И според вас тези стереотипи помогнаха ли за разрешаването на конфликта?