Стереотипи сред младежите

Очаквана продължителност: 20-30 минути за всяка двойка

Евентуален брой участници: Предлагаме да са до 15. Ако участват повече, не всички участници трябва да бъдат разделени на двойки. Останалата група трябва просто да гледа като публика, а не да подготвя сценка. Предлагаме максимум общо 4 двойки.

Учебни цели:

• Развиване на психологическа дълбочина на възгледите;
• Задълбочаване на разбирането, че винаги трябва да се гледа два пъти;
• Саморазобличаване: осъзнаване, че понякога мислим твърде повърхностно и се оставяме да бъдем ръководени от стереотипи;
• Развенчаване и справяне с предразсъдъци.

Необходими материали: Необходими материали: мобилен телефон или камера за заснемане на сцените; характерни детайли (също така 2 двойки могат да получат една и съща информация, за да илюстрират разликите в подходите).

Описание: Стъпка 1 – Въведение: Групата ще бъде разделена на двойки по двама. Те няма да бъдат информирани каква е целта на упражнението, а само че ще импровизират върху определен персонаж. В следващите стъпки те ще получат информация за своята роля, която ще се промени драстично по време на упражнението.

Стъпка 2: Участниците напускат стаята, но не получават никаква информация на този етап. Една по една двойките влизат в стаята и вече получават първоначална информация за ролята си, която трябва да отразява определен стереотип. Двойките се срещат спонтанно в съответните си роли и импровизират сценка. Те могат да получат за мизансцен супермаркет, пейка в парк и т.н. Стъпка по стъпка те получават допълнителна информация, която драстично ще промени ролята.

Един от начините да направите това е да дадете на двамата участници тесте картончета с информация за тяхната роля и да им кажете, че имат право да четат само горното картонче. Всеки път, когато чуят конкретен сигнал, те трябва да погледнат следващото картонче и да включат информацията в сцената. Цялата сценка се заснима от самото начало. След изиграването на сцената двойката може да се присъедини към останалата част от публиката.

Стъпка 3: Всички се връщат и гледат заедно видеоклиповете.

Стъпка 4 – Рефлексия: Участниците трябва да осъзнаят, че са изиграли стереотип, но че повече информация за тяхната роля изгражда много по-подробен и по-задълбочен поглед върху нашите сродни събратя хората. Те отразяват как се променя нашето възприятие за другите, когато получаваме повече информация за тях. С това те трябва да разберат, че винаги има повече от това, което се вижда на пръв поглед.

Интересни въпроси могат да бъдат: Очаквахте ли подробности за вашия характер? Очаквахте ли развитието на персонажа си? Какво ще кажете за ролята на вашия партньор?

И обратно, те също трябва да помислят какво се провокира в мен, ако аз съм човекът, който се сблъсква с определен стереотип: робувам ли на стереотипа съзнателно или несъзнателно, предполагайки, че знам какво хората очакват от мен? Добре ли е това? Защо позволявам това? Усещам ли, че съм свободен човек, или позволявам да бъда воден по предварително определени пътища?

Очаквана продължителност: 30-60 мин

Евентуален брой участници: 1-20

Учебни цели:

• Идентифициране на стереотипите за пол и опровергаването им

Необходими материали: Компютър и мултимедия с интернет връзка, на която може да се пускат видеоклипове

Описание: Стъпка 0:. Първоначална подготовка: Намерете минимум 2 видеоклипа, показващи местни (фолклорни) танци от вашата страна – или световно популярни, които представят стереотипа по пол, че мъжът трябва да ръководи тази дейност. (или обратното). Намерете допълнителен видео материал – това е урок за този танц / дейност.

Стъпка 1 – Въведение: Обяснете накратко какво представляват стереотипите. Споменете примери за стереотипи.

Стъпка 2: Пуснете 3-те видеоклипа (вижте българските примери, показани по-долу, показващи различни български хора.

Обучителите във всяка страна трябва да покажат подобен танц (или други фолклорни дейности, базирани на изкуството).

Помолете участниците да идентифицират стереотип, общ за всички видеоклипове.

(присъствено) Стъпка 3: Обучителите показват на участниците как се играе хоро (в българския случай това е право хоро от Тракия) или сами, или чрез пускане на видео урока към линка по-долу на достатъчно голям екран. След това участниците танцуват и се редуват да го водят – и момичета, и момчета.

Когато участниците танцуват, подчертайте и сменете позициите нарочно.

(онлайн) Стъпка 3: Обучителите пускат видеоклип (вижте българския пример, показан по-долу) на танца / дейността, където представителят на другия пол го води / изпълнява. Обсъдете, факта, че очевидно това не е проблем за изпълнението на танца.

Стъпка 4 – Обратна връзка: Обсъдете дали има смисъл да се придържате към този стереотип в днешния свят и какво представлява той в по-широк социален аспект.

Очаквана продължителност: 1 час

Евентуален брой участници: Мин. 5 участници – няма ограничения за броя на участниците

Учебни цели:

• Повишаване на осведомеността относно равенството
• Разбиране, че професиите и заниманията не са ограничени по пол
• Отразяване на предварително замисленото и стереотипно възприемане на човек или професия

Необходими материали: Компютър, лаптоп или таблет, Проектор или голям екран, Онлайн панел за писане (Padlet, концептуална дъска), интернет

Описание: Стъпка 1 – Въведение: Тази дейност ще се извършва чрез Skype или Zoom.

Първо, преди да гледат видеоклиповете, участниците индивидуално обмислят дрехите, които жената носи, докато танцува фламенко, след това дрехите, които мъжът носи, докато танцува фламенко.

Стъпка 2: След онлайн панела всеки написва как си представя, че изглежда и с какви атрибути ги свързва.

Стъпка 3: Участниците гледат 2-3 видеоклипа (едното видео изобразява типичното облекло на мъж и жена, танцуващи фламенко, в другото видео има мъж, който танцува с пола и шал, а жената танцува с панталон).

След като изгледат всички видеоклипове, те споделят какво са написали в онлайн панела и какво са видели във видеоклиповете.

Стъпка 4 – Обратна връзка: Споделят се усещанията, изпитани по време на заниманието.

Заедно можете да водите дебат.

Възможни въпроси:

• „Какво мислите за двете представяния?“
• „Мислите ли, че сме предубедени, преди да видим или срещнем хората?“
• „Защо мислите, че сте имали определен образ на танцьорите в ума си?“

Очаквана продължителност: 2 часа

Евентуален брой участници: 8-10 души

Учебни цели:

• Подобряване на взаимодействието в групата;
• Подобряване разбирането на стереотипите;
• Познания относно теорията на възстановителното правосъдие.

Необходими материали: Смартфони

Описание: Стъпка 1 – Въведение: дейност за насочване на участниците към разбирането на сложността на живота на другите и за разчупване на стереотипите, които обикновено ръководят хората при първия подход към другите хора. Фасилитаторът трябва да направи кратък преглед на възстановителното правосъдие и най-вече относно важността да се разбира по-добре гледната точка на другите и значението на диалога. (10 минути)

Стъпка 2: ПЪРВА ЧАСТ (общо 60 мин.) Участниците се разделят на двойки и им се дава конкретна тема, която да бъде ръководена при изпълнението на дейността. Пример: „Веднъж имах проблем в училище/работа, когато…“ (предлага се да се даде тема, която всички участници вероятно са изпитали). Участниците обмислят специален епизод (5 минути) и го разказват на партньора си (20 минути).

Стъпка 3: ВТОРА ЧАСТ (общо 60 минути) Участниците трябва да представят на сцена чрез кратък скеч спомените, разказани от другите участници. Имат време да го подготвят (20 минути) и после да го изиграят (общо 40 минути). След това групата обсъжда възникналите проблеми (35 минути). Участник може да прави видео и снимки по време на представлението.

Стъпка 4 – Рефлексия: Как се чувствахте, като играехте спомените на другия човек? Кои са темите, свързани със стереотипите, с които се сблъскахте? Пол, религия,…? Как се почувствахте от това? Мислили ли сте за тези проблеми преди? Това същите проблеми ли са, които сте изпитали?

Очаквана продължителност: 1,5 часа

Евентуален брой участници: Мин. 5 – макс. 15 – 20 души

Учебни цели:

• Запознаване с предразсъдъците и границите на толерантността;
• Запознаване с представите и стереотипите за малцинствата;
• Разкриване на стереотипите и вярванията на участниците относно другите и малцинствата и изследване на представите и асоциациите, предизвикани от портретите.
• Обсъждане на различните възприятия на участниците относно малцинствата.
• Осъзнаване от участниците на границите на толерантността;
• Конфронтиране с ценностите и стереотипите на участниците.

Необходими материали: Топка вълна; По едно копие на участник от списъка с дейностите (вижте приложенията); Молив за всеки участник; Музика.

Описание: Стъпка 1 – Въведение, „Топка прежда“ (кратко разчупване на ледовете за начало, може да е по желание):

• Направете кръг с всички участници.
• Фасилитаторът започва, като държи топката прежда в ръката си.
• Той/тя се представя на групата, като съобщава името си и стереотип, който познава.
• След като завърши представянето, участникът хвърля топката на друг човек в кръга, който на свой ред се представя.
• След като всички участници се представят, от преждата ще се образува мрежа като паяжина.
• След това групата бива помолена да върне преждата в първоначалната топка. Участниците трябва да развържат възела.
• След това участниците ще трябва да предложат решения и да решат заедно как да стане това.

Стъпка 1 за дейност „Всички в един влак“: Дайте копие от листа с дейности на всеки участник. Имайте предвид, че списъкът може да бъде адаптиран по начина, по който фасилитаторът иска.

Опишете накратко сценария и помолете участниците да се запознаят с портретите на пътниците от влака.

Помолете всеки индивидуално да избере:

• трима души, с които най-много би искал да пътува;
• трима, с които най-малко би искал да пътува.

Стъпка 2: След като всеки направи своя избор, помолете ги да се разделят на групи по четирима.

• В групата трябва да сравнят своите индивидуални избори и причините за тях и да търсят прилики.
• След това групата трябва да съгласува чрез консенсус общ списък с тримата, с които най-малко биха искали да пътуват, и с тримата, с които най-много биха искали да пътуват.

Имат на разположение около 10 минути, за да съгласуват списъка.

Стъпка 3: След това накарайте всяка група да си представи 2 истории/сценария чрез ролева игра, която ще представят на цялата група – тази част не трябва да отнема повече от определените 10 мин.

• Първи сценарий: как би изглеждал влакът, ако трябва да пътувате с човека, когото не сте избрали?
• Втори сценарий: как би изглеждал влакът, ако трябва да пътувате с избрания от вас човек?

Фасилитаторът може да води групите, като помоли младите хора да играят нарочно противоположни сценарии, например да покажат възможно най-добрия резултат на хората, с които не биха искали да споделят купето.

Имат 10 минути, за да подготвят сценариите

Стъпка 4: В пълен състав помолете всяка група да представи своя сценарий. Използвайте помощен материал, ако не желаят да играят ролева игра – например видео.

Разказът трябва да продължи максимум 5 минути. В историите трябва да идентифицираме причините за техния избор, стереотипите, които идентифицират.

Когато групата приключи със сценария, попитайте цялата група:

• Кой персонаж разпознахте?
• Кои стереотипи?

Стъпка 5 – Част за размисъл отново в пленарен състав, след като всички за представили своите сценарии:

• Доколко реалистични са представените ситуации?
• Някой от членовете на групата преживял ли е подобна ситуация?
• Кои бяха основните определящи фактори за вашите индивидуални решения?
• Защо представихте този човек така? Откъде идва тази идея?
• Кое беше най-трудно? Какви фактори ви пречеха за постигане на консенсус?
• Какви стереотипи внушава списъкът на пътниците? Дали са стереотипи или са плод на вашия ум и въображение? Откъде идват тези представи?
• Как бихте се почувствали, ако никой не искаше да сподели с вас вашето купе?

След това целта е да се представи концепцията за стереотипи и предразсъдъци на цели групи. Фасилитаторът трябва да обясни и дефинира условията.